„Всичко навсякъде наведнъж” и родната политическа сцена
Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg
„ Оскар ”-ите от дълго време изгубиха стойност – евентуално някъде от оня миг, от който политкоректността взе превес. Както към този момент редица се майтапят – премията към този момент не се дава за стойностен филм, а за тази продукция, която най-умело и изрично се приближава до тренда. Всъщност няма никаква смешка в това, а единствено точна констатация. Трендът, както чудесно знаем, от много години е явен. Миграция, полова и политическа ориентировка и дамгосване на всичко с клеймото „ расизъм ”.
Накратко – във „ Всичко на всички места едновременно ” основната актриса е китайска имигрантка, собственичка на социална пералня. Докато е на одит при нейната старомодна счетоводителка, схваща, че съществуват мултивселени, а във всяка от тях има различна нейна версия, които версии би трябвало да спрат една злодейка, основала черна дупка – геврек, който ще погълне всичко.
А зад всички дебилизми, през които би трябвало да мине фенът, като сцената с двата говорещи камъка, безбройните ритници, пръстите-кренвирши, фантасмагориите и други откровени идиотии, се крие главната задача на това „ създание ”, плод на нечия болна фикция – политкоректна ода за другата полова ориентировка, за добавка - историята на имигранти в Съединени американски щати.
Нищо ново в действителност, откакто още преди три години стана ясно, че филмите, които желаят най-малко да имат късмет да бъдат номинирани за " Оскар " за " Най-добър филм ", ще би трябвало да дават отговор на редица критерии, измежду които: „ в актьорския състав, тематиките и/или техническия екип на даден филм наложително би трябвало да участват представители на " слабопредставени раси или етноси " (в това число чернокожи, азиатци и пр.), дами, представители на ЛГБТ+ общността (хомосексуални, бисексуални и пр.) и хора в неравностойно състояние. Тоест – даже и най-хубавият филм, притежаващ всички достолепия, няма никакъв късмет да получи премията, в случай че е изработен единствено от бели хетеросексуални мъже.
Новите правила влизат публично в действие през 2024 година, само че още от предходната година претендентите за златната статуетка показват поверителен отчет за съществуването на многообразие измежду актьорите и екипа. И в случай че допреди десетина години към момента можехме да приказваме за перфидна и прикрита агитация, сега нещата се слагат без заобикалки на масата – или, или. Друг избор нямаш, в противоположен случай ще бъдеш прокълнат. Киното от дълго време бива брутално изнасилено от неолибералните фантасмагории, противоречащи на здравия разсъдък и на биологията.
Вече съвсем във всяка тирада на награден се приказва и за половата ориентировка, водещите би трябвало да са или от малцинствата, или изявени борци за ЛГБТИ права, а номинираните филми отразяват неолибералния разказ, заради което преобладаващата част от заглавията са по-скоро посредствени произведения, само че наложително поощрени поради идеологическите послания, които съдържат.
Всичко това води до тотално обезличаване и принизяване на в действителност качествените филми на фона на умопомрачителни бози от вида на последната, която имахме неудоволствието персонално да следим. Отдавна към този момент церемонията не е чакана с неспокойствие от елементарния фен или киноман – не, тя към този момент има задача да раздаде дежурните квотни награди. Академията се самодетронира, умъртви престижа и трепетното очакване, които непроменяемо съпътстваха Оскар-ите.
Холивуд от дълго време е изгубил или по-точно – прикрил е критериите си що е то първокласен филм, с цел да може да угоди на гласовитите деятели, прокламиращи особеното, аномалията, политкоректността, и всички сходни послания, идващи от тази посока, са нищо повече от тестване за мозъка на всеки естествен човек.
Някак непринудено тази продукция ни придвижи още веднъж и на политическата ни сцена, като даже безпристрастният зрител/гласоподавател, направи неволна отпратка към подвизаващите се на родната сцена субекти.
Нима и ние си нямаме сили на положителното, които се коалираха в името на битката им против силите на злото? Нима си нямаме и комплицирани спасители, самите те излъчващи благоухание на нетрадиционност към тях, борещи се с криви релси. Нима си нямаме и родни апологети, вярващи, че колкото по-голяма боза сервираш на гласоподавателя, толкоз по-голяма обаче е вероятността да го объркаш и той в припадък на лудост да гласоподава точно за теб? Нима си нямаме същите апологети, които ни твърдят, че нямат значение качествата на основните герои, нито лъжите им, нито посланията им, нито болните им мозъци, а значимото е единствено да са от верните партии?
Нима родните идеолози не ни бомбардират с посланията си, зад които постоянно се крият само шизофреничните им опити непременно да се доберат до заветното депутатско кресло? Или в ръководството, без значение от позицията, без значение от ракетата-носител. Нима към този момент не се толерират най-вече послания, идващи от дълбините на някоя необятната и объркана душа, в сравнение с рационалните, въпреки и не толкоз приятни за слушане причини?
А белким родни политици, чрез партийните си творения, не се пробват също да посочат и приложат вярната идеология. Е, нямаме си два говорещи камъка, кацнали на една тераса, само че си имаме политици, които звучат също толкоз неясно. Имаме си и парапети... Нямаме си и пръсти-кренвирши, само че си имаме политици, които също толкоз ловко се гънат съгласно персоналната си полза, преминавайки от партия в партия, стига последната да е най-актуалната и перспективна все още. Имаме си и обединения, достигнали халюциногенното равнище на основната героиня, които се пробват да ни убедят в правото на изливащата се от тях логорея.
И също както фена, който несъзнателно се е подвел да изгледа тази мисловна кино полюция, и родният гласоподавател се пита за какво най-малко заглавията на тези планове – било те кино или политически, които толкоз се приближават до тези от един различен род, не съумяват да му донесат най-малко краткотрайна приятност, а провокират в него само възприятие на безизходност, омерзение и предпочитание дефинитивно да бие хикса на филми и обединения, които евентуално след година, две никой дори няма и да си спомня.
***
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
„ Оскар ”-ите от дълго време изгубиха стойност – евентуално някъде от оня миг, от който политкоректността взе превес. Както към този момент редица се майтапят – премията към този момент не се дава за стойностен филм, а за тази продукция, която най-умело и изрично се приближава до тренда. Всъщност няма никаква смешка в това, а единствено точна констатация. Трендът, както чудесно знаем, от много години е явен. Миграция, полова и политическа ориентировка и дамгосване на всичко с клеймото „ расизъм ”.
Накратко – във „ Всичко на всички места едновременно ” основната актриса е китайска имигрантка, собственичка на социална пералня. Докато е на одит при нейната старомодна счетоводителка, схваща, че съществуват мултивселени, а във всяка от тях има различна нейна версия, които версии би трябвало да спрат една злодейка, основала черна дупка – геврек, който ще погълне всичко.
А зад всички дебилизми, през които би трябвало да мине фенът, като сцената с двата говорещи камъка, безбройните ритници, пръстите-кренвирши, фантасмагориите и други откровени идиотии, се крие главната задача на това „ създание ”, плод на нечия болна фикция – политкоректна ода за другата полова ориентировка, за добавка - историята на имигранти в Съединени американски щати.
Нищо ново в действителност, откакто още преди три години стана ясно, че филмите, които желаят най-малко да имат късмет да бъдат номинирани за " Оскар " за " Най-добър филм ", ще би трябвало да дават отговор на редица критерии, измежду които: „ в актьорския състав, тематиките и/или техническия екип на даден филм наложително би трябвало да участват представители на " слабопредставени раси или етноси " (в това число чернокожи, азиатци и пр.), дами, представители на ЛГБТ+ общността (хомосексуални, бисексуални и пр.) и хора в неравностойно състояние. Тоест – даже и най-хубавият филм, притежаващ всички достолепия, няма никакъв късмет да получи премията, в случай че е изработен единствено от бели хетеросексуални мъже.
Новите правила влизат публично в действие през 2024 година, само че още от предходната година претендентите за златната статуетка показват поверителен отчет за съществуването на многообразие измежду актьорите и екипа. И в случай че допреди десетина години към момента можехме да приказваме за перфидна и прикрита агитация, сега нещата се слагат без заобикалки на масата – или, или. Друг избор нямаш, в противоположен случай ще бъдеш прокълнат. Киното от дълго време бива брутално изнасилено от неолибералните фантасмагории, противоречащи на здравия разсъдък и на биологията.
Вече съвсем във всяка тирада на награден се приказва и за половата ориентировка, водещите би трябвало да са или от малцинствата, или изявени борци за ЛГБТИ права, а номинираните филми отразяват неолибералния разказ, заради което преобладаващата част от заглавията са по-скоро посредствени произведения, само че наложително поощрени поради идеологическите послания, които съдържат.
Всичко това води до тотално обезличаване и принизяване на в действителност качествените филми на фона на умопомрачителни бози от вида на последната, която имахме неудоволствието персонално да следим. Отдавна към този момент церемонията не е чакана с неспокойствие от елементарния фен или киноман – не, тя към този момент има задача да раздаде дежурните квотни награди. Академията се самодетронира, умъртви престижа и трепетното очакване, които непроменяемо съпътстваха Оскар-ите.
Холивуд от дълго време е изгубил или по-точно – прикрил е критериите си що е то първокласен филм, с цел да може да угоди на гласовитите деятели, прокламиращи особеното, аномалията, политкоректността, и всички сходни послания, идващи от тази посока, са нищо повече от тестване за мозъка на всеки естествен човек.
Някак непринудено тази продукция ни придвижи още веднъж и на политическата ни сцена, като даже безпристрастният зрител/гласоподавател, направи неволна отпратка към подвизаващите се на родната сцена субекти.
Нима и ние си нямаме сили на положителното, които се коалираха в името на битката им против силите на злото? Нима си нямаме и комплицирани спасители, самите те излъчващи благоухание на нетрадиционност към тях, борещи се с криви релси. Нима си нямаме и родни апологети, вярващи, че колкото по-голяма боза сервираш на гласоподавателя, толкоз по-голяма обаче е вероятността да го объркаш и той в припадък на лудост да гласоподава точно за теб? Нима си нямаме същите апологети, които ни твърдят, че нямат значение качествата на основните герои, нито лъжите им, нито посланията им, нито болните им мозъци, а значимото е единствено да са от верните партии?
Нима родните идеолози не ни бомбардират с посланията си, зад които постоянно се крият само шизофреничните им опити непременно да се доберат до заветното депутатско кресло? Или в ръководството, без значение от позицията, без значение от ракетата-носител. Нима към този момент не се толерират най-вече послания, идващи от дълбините на някоя необятната и объркана душа, в сравнение с рационалните, въпреки и не толкоз приятни за слушане причини?
А белким родни политици, чрез партийните си творения, не се пробват също да посочат и приложат вярната идеология. Е, нямаме си два говорещи камъка, кацнали на една тераса, само че си имаме политици, които звучат също толкоз неясно. Имаме си и парапети... Нямаме си и пръсти-кренвирши, само че си имаме политици, които също толкоз ловко се гънат съгласно персоналната си полза, преминавайки от партия в партия, стига последната да е най-актуалната и перспективна все още. Имаме си и обединения, достигнали халюциногенното равнище на основната героиня, които се пробват да ни убедят в правото на изливащата се от тях логорея.
И също както фена, който несъзнателно се е подвел да изгледа тази мисловна кино полюция, и родният гласоподавател се пита за какво най-малко заглавията на тези планове – било те кино или политически, които толкоз се приближават до тези от един различен род, не съумяват да му донесат най-малко краткотрайна приятност, а провокират в него само възприятие на безизходност, омерзение и предпочитание дефинитивно да бие хикса на филми и обединения, които евентуално след година, две никой дори няма и да си спомня.
***
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ